Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Синдром на Киари при кучетата и котките

Синдром на Киари при кучетата и котките

Мнениеот meri » Вто Ное 24, 2015 6:16 pm

Синдром на Киари- тежка патология на ЦНС, която се среща както при хората, така и при животните. Най-често този проблем се наблюдава при декоративните и малки породи кучета, и при брахицефалните породи кучета и котки.

Причините за развитието на тази патология се крият в несъответствието на размера на черепната кутия и главния мозък. А също в каудо-ростралната деформация на черепа при брахицефалите. В резултат на генетичното намаляване на размера на кучетата не са успели да намалят количеството на нервните клетки на главния мозък в съответствие с новите по-малки размери на черепната кутия. За това обемът на мозъка при чихуахуа и санбернар е почти еднакъв. Именно за това главния мозък на малките породи кучета е механически стеснен череп, което води до компресия на малкия мозък и тилната кост и екструдиране на каудалната му част в голямото тилово отверстие. Това води до нарушение на оттока на ликвор от главния мозък в гръбначно- мозъчния канал, което повишава вътречерепното налягане, причинява дилатация на мозъчните стомахчета(вентрикули) и вторична хидроцефалия.

Същото се случва и от страна на гръбначния мозък. Влошава се оттока на ликвор по централния канал, развиват се сирингомиелия или хидромиелия. Първите признаци на описаната патология се развиват на възраст около 1 година, когато главния мозък достига максимални размери и тегло, проявява се във вид на болка в шийния отдел на гръбначния стълб, атаксия, хиперрефлексия, проприоцепция, конвулсии, тетрапареза.

Свободно разположен малък мозък в задната черепна ямка на главния мозък при немска овчарка
Изображение

Главният мозък на той- териер със синдром на Киари (малкия мозък е компресиран от задтилната кост, задната черепна ямка не е развита, феноменът на сирингомиелия и хидроцефалия)
Изображение

Заболяването се характеризира с вроден дефект на черепа- отвор, който се простира през гръбначния мозък (Foramen occipitalis) прекалено малък по своя диаметър. В резултат- главния мозък е "притиснат" в това пространство, определено от природата. В главния мозък се образува ликвор.

При синдрома на Киари при кучетата и котките се нарушава оттока на гръбначно-мозъчната течност от мозъчните стомахчета(вентрикули)където се образува), което води до повишено ветречерепно налягане и развитие на херния в малкия мозък. Малкия мозък отговаря за правилните, синхронни движения на крайниците, определяне на положението на тялото в пространството и др. При повишено вътречерепно налягане протича притискане на малкия мозък в черепната кухина с образуването му на херния. В резултат се наблюдава полиморфна картина на неврологичен дефицит- от припадъци, до пълна загуба на ориентация в пространството: слепота, манежни движения(обикаляне), атаксия, хипертонус- разтягане на крайниците в изправено състояние и т.н.(клиничните прояви са много разнообразни). Най-ранен симптом на синдрома Киари при животните е почесване в областта на шията, което напомня реакцията към бълхи. При синдром на Киари, почесването е обусловено от болкови усещания в тази област поради нарушение на отлива на течности и компресия на гръбначния мозък.

Тъй като клиничната картина при това заболяване е полиморфна и сходна с много заболявания на ЦНС (хидроцефалия, енфецалити, инсулт, енцефалопатия, обусловени заболявания на черния дроб, бъбреците, сърцето и др.), най-правилния подход към диагностиката са комплексните клинични, лабораторни и инструментални изследвания: преглед от невропатолог, кардиолог, изследване на кръв, рентген на гръбначния стълб, УЗИ на коремните органи за изключване на заболявания на черния дроб, бъбреците, имунологично изследване на кръв за изключване на инфекциозни заболявания, които често са съпроводени с енцефалит, изследване на ликвор и др.

Най-информативни изследвания не само при тази патология, но и при всички други заболявания на главния мозък при домашните животни, е магнитно-резонансната томография. Това изследване позволява не само да се постави правилна диагноза (да се изключат тумори, инсулт и др.), но и да се определи степента на компресия на гръбначния мозък, големината на хернията на малкия мозък, наличие на съпътстващи патологии. От това зависи тактиката на бъдещото лечение: консервативно или хирургично.

Синдром на Киари: със стрелка са обозначени: мястото на компресия на гръбначния мозък(с бяла стрелка) и херния на малкия мозък (със синя стрелка)
Изображение

При незначителна компресия на гръбначния мозък лечението може да бъде консервативно. Целта на такова лечение е намаляване на вътречерепното налягане с медикаменти. Но такова лечение не премахва главната причина за проблема, и при отмяна на препаратите, може да възникне рецидив. По-ефективен метод на лечение е хирургичния метод на лечение- разширяване на тилния отвор, което позволява на малкия мозък да заеме необходимото му положение.

Основен метод на лечение е краниопластика. Съществува и терапевтичен метод на лечение, основан на приема на кортикостероиди. Но този метод има редица странични ефекти и може да се прилага само временно, с цел намаляване на проявите на клиничните симптоми.

Краниопластика- това е хирургична намеса, която се провежда при синдром на Киари. Също така тази операция може да се провежда, когато е необходимо да се замести голям дефект на черепните кости след травми или краниотомия.
Смисълът на операцията в случаите със синдром на Киари се свежда до това, че се премахва значителна част от тилната кост, която компресира мозъчните структури и вместо нея от титанов имплант се създава нова кост, която придава такава форма, че да не оказва компресия на малкия мозък. За избягване на образуване на съединителна тъкан около импланта, той се покрива с костен цемент.

Предимството на този метод е в това, че титановият имплант профилактира образуването на съединителна тъкан между мозъчните структури и мускулите, което води до рецидив на заболяването, което се случва, когато се провежда разширяването на тилния отвор без карниопластика. Въпреки, че операцията е сериозна, животните я понасят добре и няколко дни след намесата изпитват значително подобрение за сметка на намаленото вътречерепно налягане.

Офтопик:
Изображение

Към минусите на карниопластиката при синдром на Киари се отнася високата стойност на импланта.

Преди операцията, куче от породата чихуахуа
https://www.youtube.com/watch?v=OAiPmPP-3BQ

Същото куче след операцията
https://www.youtube.com/watch?v=F1kwFIbdUtw

http://fauna-servis.ua/
http://vetclinika.com/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10370
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Ветеринарно медицински статии

cron